На 9 ноември, местно време, Ню Йорк Лангоне Хелт обяви успешното завършване на първата трансплантация на око в света (с частична трансплантация на лицева тъкан).

Успехът на първата човешка цялостна очна трансплантация в света е голям пробив в областта на лицевата трансплантация. Въпреки че не е сигурно дали нормалното зрение ще бъде възстановено, трансплантираното ляво око на пациента показва значителни признаци на възстановяване, като нормален кръвоток към ретината. Този пробив ще отвори нови възможности за бъдещ напредък в зрителната терапия и свързаните с нея медицински области.
"Приключението" на тоталната трансплантация на очите
Понастоящем трансплантациите на роговицата са единственият начин за възстановяване на зрението на пациентите, заслепени от кератоконус, а трансплантациите на роговицата са до голяма степен нормализирани.

Въпреки че е възможно да се заменят "части" на окото, възстановяването на зрението чрез цялата очна трансплантация остава огромно предизвикателство поради прецизността и сложността на този орган, както и пречките за регенерацията на нервите, имунното отхвърляне и кръвоснабдяването на ретината.

Човешкото око е свързано с мозъка чрез зрителния нерв, който е част от централната нервна система, отговорна за предаването на визуална информация към мозъка. Как успешно да се възстанови нервната връзка между окото и мозъка е ключово изискване за възстановяване на зрението след трансплантация и едно от най-големите предизвикателства при трансплантацията.

Още през април 1969 г. американски офталмолог, д-р Конард Мур, твърди, че е извършил първата човешка цялостна очна трансплантация в света, но трансплантираното око не е в състояние да развие кръвоснабдяване след операцията и операцията се проваля.
Окото в добро състояние след трансплантация
Пациентът, Джеймс, загубил лявата си ръка при инцидент, претърпял тежко увреждане на лицето (включително целия липсващ нос, устни и лявата буза) и си извадил лявото око. По време на процеса на отстраняване обаче лекарите и неговият екип режат зрителния нерв възможно най-близо до окото, за да запазят по-голяма дължина на нервите и да увеличат надеждата за трансплантация.

За да помогне по-добре на пациента да възстанови функцията на трансплантираното око, медицинският екип разработи допълнителни протоколи:

Стълови клетки от източник на костен мозък на донора са инжектирани в зрителния нерв по време на трансплантацията; трансплантираните стволови клетки могат да се използват като заместителна терапия и естествен инструмент за възстановяване, разделяйки се непрекъснато, за да се създадат здрави клетки, които да заменят увредените или нефункционалните клетки.

Преди операцията екипът извлича и изолира стволови клетки от костния мозък на донора и ги инжектира в анастомозирания оптичен нерв на получателя по време на операцията. Това е първият опит за инжектиране на стволови клетки в човешкия зрителен нерв по време на трансплантацията с цел насърчаване на регенерацията на нервите.

Операцията продължи около 21 часа.

След операцията Джеймс прекарва 17 дни в интензивното отделение и е изписан вкъщи малко след като е преместен в общото отделение с ежедневна употреба на противоотхвърлителни лекарства. След амбулаторна рехабилитация той възвръща чувството си за вкус и мирис и е в състояние да дъвче твърда храна.

И в прегледа на очите беше установено, че въпреки че пациентът няма зрение в лявото си око, очните ябълки и вътреочното налягане са нормални и няма признаци на отхвърляне. Състоянието на окото пет месеца след операцията далеч надмина очакванията", заяви медицинският екип. Първоначално си представяхме трансплантираното око да оцелее поне 90 дни."